Български обичаи

Нестинарски танц
Нестинарството е типичен български обичай, корените на който могат да се търсят в далечните времена на езичество. Най-атрактивното при него е движението по горещи въглени, като понякога изпълнителя изпада в състояние подобно на транс. Ритуалът се изпълнява основно на празника на Св.Св. Константин и Елена - на 3 и 4 юни. В него се включва цялото село, но в танца с огъня участват само „посветените” нестинари. Счита се, че те са избранници на светеца, патрон на празника, като по време на танца дори виждат образа и чуват гласа му.

Нестинарството е най-популярно в Странджа и Тракия. В миналото нестинарки са ставали предимно жени. Приемало се е, че влизайки в огъня с боси крака се изкупват греховете на всички в селото. Днес има и мъже нестинари, но се срещат рядко. Нестинарството е призвание, а не наследствена дарба и както се вярва, намира избрания човек. Ходенето по горещите въглени е може би най-интересната част от този ритуал, но с него далеч не се изчерпва същността му. Нестинарството е изграждана през вековете съвкупност от обреди и традиции, изпълнявани от йерархично организирана общност. Нестинарите се обединяват негласно в своя затворена общност.

Коледуване
Празникът е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ – с обичая Коледуване. В него участниците са само мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което в различните говори е в различни форми – коледари, коладници, коледаре, коледници и пр. Още на Игнажден те си избират водач (станеник, старец) и се организират по групи по 10-15 човека. В групата има и по-малки момчета, които по правило се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване.Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобивки в стопанството. След песните, водачът на групата, която държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия (молитва, благословка, слава):
“От Бога ти много здраве,
от нас малко веселбица”

Трифон зарезан
Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест. Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб - пресен или квасник. Освен това се приготвя и традиционната пълнена кокошка с булгур, печена на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат ножиците и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича "зарязване". След това всички се събират и избират "царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение. "Царят" е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в медено менче , дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!" Царят отговаря на благословията "Амин". След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село.

Кукери
В България по време на Нова Година и Заговезни се провеждат обредни ритуали наречени Кукерски игри. Кукерските игри са изпълняват само от мъже, който обличат предварително изработени от всеки участник специални маски и приготвени за празника дрехи.

Маските се правят върху дървена конструкция. Върху нея са наслагват разноцветни конци, лепят се парченца шарени платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионициади. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци.

Някои маски имат две лица. От едната страна вида е весел и добър, от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украса. И тук преобладава червения цвят - символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.

Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени за винаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанската година.
Кукерите са особено популярни в Пернишко, Ямболско, Странджа.