Плиска

Плиска е първата българска столица. В продължение на цели два века от основаването на българската държава през 681 до 893 г. Плиска е основното политическо, военно, културно и икономическо средище. Наред с това обаче Плиска е и сред най-внушителните паметници на средновековното европейско градостроителство. Има спорове по времето на кой владетел е основана Плиска. Най-вероятно е основана от хан Аспарух. Името на откритото селище не е било твърдо установено до 1905 г., когато до с. Цар Крум (преди Чаталар) е открита колоната с надпис от времето на Омуртаг (ок.851 г.). Част от надписът гласи: "...кан сюбиги Омуртаг е от бога владетел на земята, където се е родил. Обитавайки стана на Плиска, той направи крепост на река Тича..."

Първата българска столица - Плиска е построена в хълмисто поле, което се пресича от няколко малки рекички и заема площ от 23 кв.км., което е смайващ размер за времето си. Поради липсата на естествена защита градът има три концентрични отбранителни пояса.

Първият, който ограждал Външния град, е бил дълбок земен ров с висок насип. Той очертавал цялата територия на столицата Плиска.

Вторият е бил направен от големи каменни блокове, образуващи висока около 2.5 м. крепостна стена. Той очертавал вътрешен град, където били разположени жилищата на аристокрацията. Главният вход е бил на източната крепостна стена.

Третият пояс е бил тухлено укрепление, защитаващо дворцовия комплекс.

Тези части на Плиска са получили условните названия: Външен град, Вътрешен град и Цитадела (наричана още Малък дворец).